Е това е! Когато най-малко очакваш се случват най-интересните неща! Отивам вчера на тренировка с едно съвсем нормално поведение и настроение!!!!!!! Държа се сериозно и леко се усмихвам, както е редно за възръстта и интелекта ми! Ама на! Таня донесе един клоунски костюм за дете, останал след третия рожден ден на Радина /нейната сладка дъщеричка - 10.02.2008/ с обикновената цел да го върне на Руми със сладките локуми
. Но незнайно как попадна в ръцете ми и отключи някакви неизживяни детски мигове. Набързо сложих червения нос, перуката с островърхата шапка и зелената яка на точките и тренировката започна! Таня се заливаше от подиума в смях и полагаше неимоверни усилия да спазва комбинацията на загрявката. Първите три реда не виждаха мен, но аз пък не виждах нищо назад, така че не мога да споделя реакцията на момичетата. Но аз доста се забавлявах в собствената ми клоунада. Сякаш тази жажда за смях се мъчи да избие от всяка пора, а аз не се и опитвам да я спра. Разбрах, че прякора ми в залата е Лудвиг ван Бетовен, но това няма нищо общо с композитора, а просто май е по-мек начин да ме нарекат луда. Ама това си е! Не се обиждам! Лудостите ми избиват в смях!!! Дано всички да са се посмели заедно с мен! Някой ден може и да порасна!
Клоунът издържа само загрявката, стана му много топло и си отиде. Настроението обаче продължи да бъде такова докрая и някакси умора не се усещаше!!!
Апропо, момичета, не е ли време за една сбирка на маса и дансинг отново? Що да чакаме някакъв повод?


