Аеро-клюкарник

Вчера преживях една от най-невероятните тренировки в моят спортен стаж! В 18:00 започна майсторски двоен степ. Честно казано доста се чудих и предполагах какво може да бъде, но тренировката надмина очакванията ми. Влязох в залата и видях стройни редици от подредени като войници степове. Имах запазено място на първи ред, защото Андрияна нещо се скитори по планинските курорти и аз трябваше да я заместя достойно, само дето не съм бременна . Позицията ми позволяваше да поглъщам стъпките от краката на Таня, въпреки че не виждах залата, но ако съдя по широката усмивка и огромното удоволствие в очите й, гледката си е заслужавала. Започнахме след кратки инструкции леката загрявка. Следваше първи блок на степа - научихме го и го пъхнахме “в джоба”. С втори и трети блок се случи същото и накрая ги изкарахме и сглобихме и трите, после ги насякохме и отново ги повторихме два-три пъти. Интересното беше, че комбинациите се разиграваха не само на степа, с който играеш, но се местиш и на съседния. Различните блокове комбинации - различен степ. Имаше и леки сблъсъци поради късно преминаване, объркани стъпки или бавно завъртане, но това са рисковете на спорта. Накрая ни остана доста време и включихме и серията на загрявката. И тя се оказа недостатъчна и Таня измисли и пета комбинация. Залата просто искаше още и още, ненаситници! Цялостно сглобено и синхронно изиграно, предполагам че гледката от подиума е била невероятна за нашата любима треньорка. Браво, Таня!!! Май това е най-добрият начин да й благодарим за хубавите изненади - просто да го изиграем с пълна душа, огромна усмивка и без грешка. Въпреки, че тренировката продължи час и половина без спиране, излязох от залата без капка умора и само се ослушвах дали няма да се чуе познатия вик “НАЧАЛОООО!”да се втурна обратно и да играя докато не припадна от …. кеф!