Ваканцията в Рая свърши и отново съм на втора линия в залата. Но искам да споделя с вас впечатленията ми от спорта в чужбина. Имах удоволствието да посетя една тренировка по тае-бо с моята приятелка Ирина в Базел, Швейцария. Залата се намира на центъра, в една 4-5 етажна сграда и представлява обособен етаж от нея. Като размери е много по-малка от нашата, но е също толкова препълнена - едвам-едвам си намерих удобна позиция да снимам без да ме сритат. В предверието преди всяка тренировка лично треньорите посрещат и записват всеки един посетител. В случая бях на тренировка по тае-бо с треньори една много симпатична почти семейна двойка - Надин и Желко. Тя е швейцарка, той - сърбин. Но и двамата са толкова заразно лъчезарни и весели, че без да искаш лекичко им завиждаш. И тъй като са семейни приятели с Ирина и Александър и се познаваме от сватбата на Ирина в Белград, ме посрещнаха в залата с прегръдки и целувки.
Съблекалните и банята са добре устроени, но фактически са преградени от пространството на залата и отнемат част от площта за тренировки. Доколкото разбрах впоследствие помещението е под наем и е допълнително адаптирано за целта на спорта. Сега обмислят планове за преместване в по-голяма зала поради неимоверния интерес, но за да се комбинира с добро местоположение трябва доста да се търси и да се чака. Хвърлих поглед на програмата и брошурите и разбрах, че се организират и по-големи събития - гостуващи треньори, екскурзии, нещо като спортен туризъм за обмяна на опит с други центрове в държавата и извън нея.
За мое учудване пристигнаха и доста мъже. Тренировката започна Надин. Оказа се, че ще присъствам на боксинг тае-бо по двойки. Музиката на беше силна, треньорите нямаха микрофони, но поради размерите на залата не бяха необходими и се чуваха прекрасно до последния ред. След загрявката на Надин се включи Желко с увеличаване на интензивността на натоварването. Наблюдаваха почти всеки един в залата и го коригираха, ако е нужно. После разделиха залата по двойки и започнаха същината на тренировката - боксинг със спарнинг-партньор с елементи на тае-бо. Имаше хора, които не издържаха на темпото и натоварването, Ирина плетеше крака, но стискаше зъби и удряше здраво. Всички в залата бяха вир-вода, зачервени и виковете бяха по-скоро на умора отколкото радостни възгласи. Само двамата треньори и още няколко ентусиасти поддържаха здрав ритъм. Имаше доста хора, които незнайно защо тренираха боси. После чух позната мелодия и осъзнах, че Желко вече е на вълна релакс с онези плавни движения на Жан-Клод ван Дам от филма Кървав спорт. Един час се изниза на пръсти. Тренировката свърши, но имаше хора, които изчакваха следващата с друг треньор пак тае-бо, но за начинаещи. Надин и Желко изпратиха всеки един и чак тогава се отправиха към къпалните. Ние с Ирина си тръгнахме приятно уморени и освежени след дългите дни на преяждане и залежаване.
Ех, как ми липсваше любимата аеробика в любимата зала с милите ми момичета и най-добрата треньорка в света - сега вече мога да го кажа 
!!!
!!!
